Когато си в Рим, прави като римляните. В директен смисъл това означава, когато сме на непознато или чуждо място да се държим по начина, по който се държат местните жители.
Например, ако сме на гости на приятели в Китай, редно е да се държим като китайци, за да избегнем ненужни конфликти. Особеност в начина им на мислене е това, че ако например
направят комплимент на някого, очакването е онзи, на който е бил направен комплимент да не го приеме - в противен случай това се счита за обида. Ако правите комплимент на
китаец и той не го приема, не настоявайте твърде много, това е в реда на нещата 😃
Когато сме на Земята, трябва да се държим като живи хора, според земните ни ограничения, обичаи, морални ценности. Този живот ни е даден за да научим нещо в него, и както
във всяко училище и тук има правила. На всеки от нас е дадено физическо тяло за което трябва да се грижи, да го поддържа за да му служи през целия живот. Хора, които са
отворени към духовният свят често пъти допускат грешката да игнорират физическият свят. Не бива никога да забравяме, че трупането на знания в училище не е оправдание да не
спазваме правилата в училището. В астралният свят, в духовният свят, в рая или в ада, във всеки един друг свят правилата може би са различни - но тук са такива и трябва да
ги спазваме, за добро или зло.
Бъдете духовно пробудени, но не забравяйте и физическото си начало. И спазвайте поне собствените си морални ценности - не правете на другите онова, което не искате други да
правят спрямо вас.
Екатерина Шелехова е руска оперна певица, родена в Калининград, Русия и живяла и учила в Торонто, Канада.
Изпълнението и наречено Earth Melodies (Земни Мелодии) е пред журито на “Италия търси талант”.
Според някои хора заедно с нарастването на външната сила от физически упражнения е необходимо също да се занимаваме с неща, изискващи търпение - като калиграфия.
Така освен, че придобиваме физическа сила се научаваме и да я контролираме, защото голяма сила без контрол може да навреди повече отколкото да бъде полезна.
Човек може да е посветил животът си в нещо привидно незначително, като правенето на чай, но постиженията ни не трябва да се измерват с онова, което правим а с това, как го правим!
Пълзял съм 34 години на тази земя, преди да разбера, че те има, или че ще се появиш на този свят. Минаха още няколко години, преди да те забележа. Мина още време, преди да разбера, какво искам.
Мога да изживея един живот, мога да изживея още 134 години знаейки, че те има някъде - без да знам къде си, без да знам как си, без да знам какво правиш.
Но не искам!
Защото ти си цяла вселена, която искам да изуча. А един живот няма да ми стигне. И още 10 живота няма да ми стигнат. За да изучиш една вселена и 100 живота не са достатъчни, и точно затова… Искам винаги да си до мен във вечността!
Какво точно наричаме случайност? Най-общо казано това е неочаквано и трудно за прогнозиране събитие, поради голям брой фактори, оказващи влияние върху това дали, кога и как точно ще се случи.
Или казано иначе, ако предварително знаем причините, довели до дадено събитие, то все пак ние бихме могли да го предвидим.
Времето, като линейно измерение в което ние присъстваме еднопосочно е едновременно много проста и изключително сложна концепция. Понякога ни се иска да можем да го спрем, или да го върнем назад.
Понякога ни се иска да можем да надникнем напред, за да видим какво ни очаква. Но възможно ли е това? Времето някак неумолимо върви напред без да ни дава почивка от своя ритъм, водейки ни през непознати територии.