Къде се намира душата?

Ние, хората, егоистично смятаме, че си имаме душа, която се намира някъде вътре в нас. Истината е, че не душата се намира вътре в тялото, а тялото се намира вътре в душата. Как така? Много просто: човешкото тяло като материален обект се пронея изцяло на всеки 7 до 10 години 🕑. Това означава, че след 7 до 10 години всички атоми, които изграждат телата ни днес ще са някъде другаде, а нашите тела ще са изградени от съвършено нова материя, която се намира някъде по земята в момента. Но не и в нас, не и в този момент. Но при това пълно обновяване нашият външен вид почти не се променя. Защото има нещо, което организира всичката тази материя по един интелигентен начин, структурира я и я подрежда за да изглежда винаги еднакво. Или почти еднакво.

По същия начин, както гравитацията структурира нашата слънчева система - в центъра на нашата слънчева система се намира нашата звезда - Слънцето 🌞, а около него по-леките планети танцуват своя космически валс. Независимо, че непрекъснато в слънчевата система влиза или излиза външна материя във вид на астероиди и комети ☄️. Тя продължава да изглежда по същия начин. Какво я кара да изглежда така? Вече казахме това, гравитацията. Но гравитацията не е свойство на Слънцето, някъде вътре в него. Тя се простира на милиони и милиони километри от центъра на слънчевата система. А в нейния център се намира какво? И това казахме вече, нашата родна звезда. В центъра, в идеалния фокус на тази космическа машина се намира Слънцето.

Какво общо има това с човешката душа? В центъра на човешката душа, в нейния фокус се намира човешкото тяло. Точно толкова е просто. Душата, която се простира на милиони и милиони километри от нас е концентрирана и в нейния фокус се намира физическият интерфейс, който ние наричаме човешко тяло. Тялото е връзката на душата с физическото ни пространство, а самото то е лещата, която фокусира душата в материалната проекция в нашата вселена.

Дотук добре, а после?

Какво става когато човек умре? Физическата материя остава, пространството не фокусира вече тази душа в материята и тя не може повече да бъде управлявана. След редица процеси за рециклиране материята става отново годна за употреба, в подобен или друг вид. А душата? Тя продължава да е там, да се простира в огромното пространство и отвъд него, но изгубила своя фокус. Или намерила нов такъв. И когато бъде фокусирана отново в материалния свят, ние казваме, че се ражда нов живот 👶. А защо този нов живот не си спомня своето съществуване от преди да се роди? Защото душата не съществува в ограниченията на времето, тя няма памет, не знае какво е това спомен. Но материалния свят е окован във веригите на времето и няма директна връзка с вечното познание извън времето и пространството, затова в точката на фокус новородения живот не помни нищо и започва да създава нови спомени.

В някои случаи хора успяват да си “спомнят” от къде са дошли и какво са правили преди това, но те всъщност нямат спомен за това а са отключили връзка към онова вечно познание, което съществува отвъд времето. Това е често срещано при деца до определена възраст (преди развиването на вторичната сигнална система и подтискането на първичната, до преди и малко след първото проговаряне на детето). В редки случаи хора запазват тези “спомени” и през целия си живот. Но отвъд материалния сват всички ние “помним” всичко. И когато стигнем до там някой ден, ще се срещнем в онова друго състояние, отвъд материалния фокус и с вечно познание. И всичко ще бъде много по-естествено и понятно, за всички нас. И когато се срещнем там, преди да се върнем отново в материалния си вид, ще бъдем отново заедно, там. Няма оттърване от мен, ей! 🤪

Но днес сме тук, и до тогава - бъдете здрави, верни приятели! Бъдете вечни, сродни души! ❤️