Периодично ми се случва да видя или чуя някоя интересна история с елементи на ревност. Онова, което обикновено прави впечатление е колко ни е трудно на нас, хората, да преценяваме адекватно дадена ситуация, когато сме част от нея.
Не претендирам, че онова, което мога да кажа по темата е авторитетно мнение. Но е някакво мнение, моето мнение. Базирано на някакви лични наблюдения. И считам, че в общия случай (предвид, че не се отнася до мен) е сравнително обективно мнение - човек трудно може да прецени нещо свързано с неговата собствена ситуация, докато е прилично овъртян в нишките на проблемите си. И трудно може да излезе сам от подобна ситуация, все пак не случайно хората са казали: И най-големия пророк не е пророк в собствения си дом.
Това е сравнително необичайна за мен тема - със сигурност значително различна от онези, за които обикновено говоря. Но може би все пак имам какво да кажа и по този въпрос 😃 Но все пак не очаквайте от мен да започна да говоря на предимно такива теми.
И така, за кого се отнася всичко това? Разбира се, за вас, мили дами! Защото явно ние, мъжете, по дизайн сме нещо счупени в главите: имаме други представи за романтика, имаме други виждания за проява на любов и много по-често страдаме от онази ревност, достигаща до нездравословни висини. Разбира се, всичко това еквивалентно може да важи и за двата пола, но от моите наблюдения до този момент много по-често това важи за нас, мъжете, отколкото за жените. Така че, написаното от мен важи предимно за дамите. Но нека започнем от някъде и да се хванем за тези две думи - здравословна и нездравословна (ревност).
Какво определяме като здравословна ревност? Всъщност на първо място какво изобщо е онова чувство на ревност? В общия случай това е поява и често пъти впоследствие проява на някакви мисли и тревоги, често пъти без основателна причина. Всъщност те си имат напълно основателна причина - наричаме я страх. Това е онзи страх, че тя/той ще си намери друг/друга, по-добър/по-добра от нас самите… А, ето къде се крие и отговорът на този въпрос - несигурност в нас самите. Неувереност в нашите собствени качества, страх че най-важният човек в живота ни в този момент може да потърси близост от друг/а и живота от изпълнен с бъдеще да се превърне в празно пространство, което не знаем с какво да запълним.
И все пак, какво е здравословна ревност? Ами… на мен това ми звучи като несъвместима комбинация. Но ревност все пак почти винаги съществува в някакви количества. Нека тогава кажем така, ако наличието на ревност е в достатъчно малки количества, за да не пречи на нормалните ни отношения, значи можем да я наречем … здравословна. Такава, за която ако партньора ни знае, това би заздравило връзката и отношенията помежду ни. А нездравословна? Да, точно за това ще си говорим сега.
И така, мили дами, нека още от сега да ви кажа това: никога, НИКОГА не бъркайте патологична ревност с любов. Защото после ще съжалявате, много. МНОГО.
Нездравословната проява на ревност е в количества, които водят до поведение извън някакви норми, до силно негативни емоции и преживявани, до психически а понкога и до физически травми. Разбира се не винаги започва с най-лошите признаци, затова е и толкова трудно да се разпознае в началото. А когато вече стане късно - дотолкова сме свикнали с причините и следствията, че не търсим (повече) решение за цялостния проблем а само промна на собственото ни поведение, за да бъдат намалени негативните последици от наличието на нездравословно или дори патологично поведение.
По мои наблюдения от това обикновено повече страдат жените. Явно ние, мъжете, сме значително по-неуверени в собствените си качества и способността ни да привлечем и задържим женско внимание върху себе си, заради което и по-често достигаме до онова болестно проявление на ревност. Вероятно нещо в детството ни е показало колко сме недостойни, колко сме неспособни… И в резултат това води до страданието на поне двама души. Точно така, когато единия партньор проявява патологична ревност, страдат и двамата. Трудно е да се определи кой страда повече.
Така че, дами, ако избраникът в живота ви постоянно се отнася с недоверие към вас, поведението му изразява липса на доверие във вашата вярност, често ви говори с почти агресивен тон поставяйки под съмнение вашата искреност и отдаденост, засичате намеци или директни обвинения и обиди по ваш адрес… Да, точно това са признаци на болестно състояние, на патологична ревност. Може би в началото на връзката ви се струва, че това е “сладко”, “готино”, може би дори си мислите, че обичате да ви ревнуват - защото това показва, че другият човек изпитва любов… Не, не трябва да се бърка любов с ревност, съвършено различни неща са и пресечните точки между двете са много малко.
Казват, че любовта е сляпа. Вероятно точно затова сме склонни да си затваряме очите за някои негативни аспекти от поведението на партньора, особено в началото на връзката. Или дори да не разбираме колко опасни могат да бъдат те след време. Може дори да не ги виждаме поради собствената си заслепеност в този период. Но рано или късно започваме да забелязваме онези малки детайли, и тогава трябва да си дадем сметка, да поставим някакви граници, да работим за нормално и правилно ни съществуване за в бъдеще.
💕 Отново се обръщам към дамите: Никога не се променяйте, за да се паснете на “счупен” мъж. Това би било най-голямата грешка в живота ви. Ако връзката ви изисква от вас да се промените, да не можете повече да разговаряте с приятели, да не можете повече да разговаряте с приятелки - това е сигурен признак, че нямате място там. Не трябва да режете собствените си крила за да има мир и спокойствие с онзи човек, който смятате за бъдещето в живота ви. Защото ще откриете след време, че той далеч не е бил бъдещето в живота ви. Използвайте крилата си за да летите, не за да ги отрежете!
💔 Също така не чакайте нещата да се променят. Може би си мислите “той е добър човек, ще се промени с времето”. Няма да се промени! Може да си мислите, че ако вие се държите по начин, който да показва еднозначно какво изпитвате и колко сте отдадени на връзката си, той ще го разбере някой ден и нещата ще се оправят. Съжалявам, няма да стане така. Но ще става все по-зле, с все по-кратки периоди на спокойствие, с все повече обиди, с все повече негативни емоции. И нищо от онова, което правите за да покажете своята отдаденост няма да промени нещата към по-добро. Този мъж до вас няма нужда от жена, може би дори няма нужда от връзка, но има крещяща нужда от психотерапевт. Има нужда някой да се опита да поправи собствения му живот, вероятно счупен много преди дори да подозирате за неговото съществуване. И ако не осъзнаете това достатъчно бързо, ще трябва да се примирите с много тежки емоционални последици. Ще трябва да се примирите с много тежки физически последици. Дори да не станете част от статистиката за домашно насилие, животът в такива условия след време ще ви се отрази физически на здравето. И това твърдение от моя страна не са само предположения, а следствие на наблюдения… Съжалявам, ако не ви харесват моите твърдения.
ℹ️ И накрая нека завършим с малко послания. Защото за някои хора това е необходимо, за да разберат къде им е мястото в едно привидно празно бъдеще. За други това е важно, за да осъзнаят какво ги е счупило в миналото. Никога не забравяйте собствената си цена. Защото каквото и да ви е смачкало в миналото, каквото и да ви мачка за в бъдеще - онази стойност, която носите вътре в себе си - тя е там. И едните и другите трябва да се държим подобаващо спрямо собствените си качества. Нито да обиждаме, нито да търпим обиди, нито да пропиляваме собствения си или чужд живот в опити да (не) счупим нещо, в опити да залепим нещо счупено.
Защото за добро или зло ревността (в повечето случаи) е нещо напълно неизбежно. Как я контролираме или как тя контролира нас показва нашата емоционална зрялост. За себе си знам, че искам да живея без да изпитвам ревност, без да предизвиквам ревност. Дали ще го постигна в този живот - само времето ще покаже. Но на всички човеци пожелавам да успеят да израстнат достатъчно, да надградят онази човешка любов - изпълнена със съмнение, лишена от доверие. Да израстнем над онази първичност и да се докоснем до онази божествена искра вътре в нас, онази любов, която не познава граници и която не познава страх и съмнение. Да не съжаляваме никога за това, какъв отпечатък оставяме след себе си върху лентата на времето.