Лошата новина
Много хора твърдят ревностно, че използването на електромобил е ужасно вредно за природата, защото: производството на батериите е скъпо, все още няма разработени методи за рециклирането на старите батерии, енергията, която се употребява за да се зареди батерията на един електромобил не е безплатна (дали ще пуши двигател в автомобила или комина в електроцентралата - все някъде нещо пуши, и замърсява).
И така, всеобщо твърдение на противниците на електромобили е, че те по никакъв начин не превъзхождат автомобилите с ДВГ и замърсяват много много повече от обикновените автомобили.
Добрата новина
Нещата съвсем не са така едностранни, нека проверим фактите, за да не говорим наизуст 😃
Малко теория
Да започнем с малко обща информация за електромобилите. Това са автомобили задвижвани от електрическа енергия, която се съхранява в батерии - обикновено литиево йонни батерии. От капацитета на батерията и консумираната мощност зависи колко разстояние може да измине един електромобил с едно зареждане на батерията си. А разхода зависи от това, дали автомобилът се изкачва, дали се спуска, дали се движи по равно, дали настилката е суха или мокра, дали гумите са напомпани с оптимално налягане, дали има насрещен или попътен вятър, ще ползваме ли чистачки, ще слушаме ли радио, … Ясно, зависи от ужасно много фактори.
Електромобилите използват електродвигател (или електромотор) за задвижване, който преобразува електрическа енергия в механична. Но освен това имат способноста да правят и обратното - да преобразуват механична енергия в електрическа. Именно това се използва много при производството на електромобили - в тяхното електрическо управление и софтуера им е силно заложено връщането на енергия обратно към батерията. Това се налага заради малките капацитети на батериите (след малко ще разберем защо считам капацитетие им за малки).
Или казано иначе, когато електромобила набира скорост - харчи енергия от батерията. Когато спира - връща енергия обратно в батерията. Когато се изкачва по наклон - харчи повече ток. Когато се спуска по наклон - или се движи по-бързо по инерция, или връща голямо количество енергия обратно в батерията. Всички електромобили разчитат на това за да постигнат някакъв поне малко адекватен пробег (като някакви си там 240 километра с риск да бутаме до най-близкия контакт).
Зареждането
Електромобилите имат два варианта за зареждане на батериите си. Това става с така наречените зарядни станции, които според мощността си и времето за зареждане се делят на два вида - бавни и бързи зарядни станции.
Бавните зарядни станции практически представляват една система от софтуер и релета, които пускат променлив ток от електрическата мрежа (~ 220V), който ток вътре в електромобила преминава през изправител. Според капацитета на изправителя се определя скоростта на зареждане на батерията на “нормална” зарядна станция. В моя случай изправителя е еднофазен и има капацитет 6.6KW, което означава че може да зареди батерията (ако е напълно празна) за 4 часа и 15 минути (28 / 6.6 = 4.24 часа, т.е. 4 часа и 0.24 * 60 минути).
Многофазните изправители при някои електромобили позволяват да се зареждат батериите при консумация от порядъка на близо 22 KW (обикновено 3 фази по 7 KW при масово използваните 6 квадратни милиметра кабели). Но в моя случай дори да зареждам на такава зарядна, колата няма да дърпа повече от 6.6 KW и съответно дали ще зареждам на 7 KW или 22 KW променливотокова (бавна, нормална) зарядна станция - за мен няма никаква разлика.
От друга страна, бързите зарядни станции представляват електрически изправители на тока (преобразуват променливия ток в постоянен) и според техния капацитет и възможности могат да зареждат батериите с много по-висока скорост. Те са доста големи колонки със собствено охлаждане (при станциите с голяма мощност). Онова, което те правят е същото като изправителите вътре в електромобила. Но онзи изправител, който идва вграден в електромобила е с възможно най-малка мощност (но все пак адекватна - според капацитета на батерията), с цел да бъдат малки и леки. Защото всеки килограм в електромобила е от значение. Но що се отнася до зарядните станции на открито, това не е проблем - нищо не им пречи да тежат по 500 - 800 килограма и да дават 150+ KW зарядна мощност.
И така, бързите зарядни станции преобразуват променливия ток в постоянен и при зареждане на такава станция - изправителя, който е вграден в електромобила не се използва а постоянния ток се подава директно към батерията. По този начин бързите зарядни могат да заредят батерията с много голяма скорост. Разбира се, софтуера в електромобила е програмиран с някакви параметри, които подава към зарядната станция и по този начин се определя максималната мощност, за да не бъде повредена батерията при зареждането.
В моя случай приблизително празна батерия на бърза зарядна станция може да се зареди почти напълно за около 40 минути. Казвам почти, защото софтуера в електромобила не позволява зареждането “до горе” на батерията на бърза зарядна станция, от съображения за безопасност и за да се сведе до минимум негативния ефект от зареждането на бърза зарядна станция (малко или много батерията се амортизира по-бързо при зареждането на бърза зарядна станция).
И така, стига сухи приказки - да пристъпим към едно неочаквано и пълно с изненади… не, още не. Нека първо направим подходяща…
Подготовка за пътешествие
Налага ми се значи, да пътувам от София до Варна. И решавам, че ще използвам така силно непопулярния метод за придвижване наречен електромобил. Дотук добре, но моят електромобил е с доста малка батерия. Един от може би най-икономичните на пазара, но все пак с малка батерия.
Малко характеристики:
Капацитет на батерията: 28 KWh
Среден разход: 11.5 KWh / 100km
Дотук добре. При тази характеристика, ако разделим капацитета на батерията на средния разход, ще получим колко пъти по 100 километра може да измине този електромобил с едно зареждане на батерията:
28 / 11.5 * 100 = 243.47km
Това звучи добре. Стига да са спазени няколко условия: Батерията да е в нормално състояние (да не е с намален капацитет заради амортизация), средния разход да бъде 11.5 KWh/ 100km и да няма допълнителна консумация извън този разход (отопление, климатик, други).
Малко скучни факти за пътя
И така, аз ще пътувам от София до Варна по маршрут с дължина около 440 километра. Това означава, че трябва да заредя поне веднъж по пътя.
Да, ама не! Не трябва да е само веднъж, защото при такъв път има опасност от неприятни изненади. Освен това, за хората, които не са шофирали електромобили ще кажа, че разхода в различните участъци от пътя е изключително различен. Като за начало, по Хемус още съвсем близо до София има доста продължително изкачване (до Витиня), след което има продължително спускане. Тоест, в първата част на пътуването много рязко ще намалее първоначалния максимален пробег. След това част от изгубената енергия ще се върне обратно при спускането и ще увеличим отново очаквания пробег с още няколко километра. Но губим повече при изкачването, отколкото печелим при спускането - така работят загубите при преобразуването на енергията.
Накратко, с едно зареждане няма да стане - трябва да се зареди два пъти по пътя.
В търсене на зарядни станции
Има различни фирми, които предлагат зареждане на електромобили по пътищата. За съжаление никоя няма достатъчно широко покритие, което означава, че за такова пътешествие може да се наложи използването на зарядни станции на две или повече различни фирми за зареждане по пътя. За разлика от спирането на различни бензиностанции, това е свързано с използването на различни мобилни приложения, което признавам съвсем не е най-приятното занимание, особено ако в движение се налага да се търси зарядна станция - в този случай трябва да се прегледат картите на всички налични приложения за да се намери подходяща зарядна станция.
И поради това, че твърдо бях решил да направя това пътешествие, наложи се да изгубя определено време вкъщи в планиране за да избера подходящ маршрут с подходящо разположени зарядни станции по пътя. Това беше едно своеобразно приключение с превключването на 3 приложения за зарядни станции у нас, и картите на Гугъл (Google Maps).
Защо точно Google Maps ли?
Защото това съм свикнал да използвам. Освен това тази навигация ми дава възможност да определя предварително маршрута с всички междинни спирки и да го запиша като нова иконка на началния екран на телефона ми за ползване по-късно. И така, след дълго мислене най-накрая си избрах подходящ маршрут:
София - Отбивката за Севлиево - Отбивката за Шумен - Варна пред ВВМУ
И записах този маршрут в двете посоки на отделни препратки към Google Maps - едната за отиване и другата за обратния път на връщане.
Пътешествието
Разстоянието, което трябваше да измина преди първата зарядна станция е около 180 километра, следва още един участък до втората междинна зарядна станция от около 180 километра и последния участък до Варна - още 90 километра. Общото разстояние беше 452 километра с леките отбивки до зарядните станции.
На път…
Освен първото зареждане преди тръгване и последното след връщането, всички междинни зареждания по пътя баха на бързи зарядни станции - общо 5 на брой.
И така, изминал съм първите 180 километра от пътя, Спрял съм на зарядната станция, правя почивка за 23 минути докато се зареди батерията. Е, тя не се зарежда напълно, защото софтуера я ограничава до 94% от максималния и капацитет. ОК, продължавам нататък.
Правя още около 180 километра до следващата зарядна станция. Този път зареждането е малко по-дълго - цели 33 минути. Защо ли? Не знам, беше рано сутринта и ми се спеше, не помня, не ме питайте! 😃
Минавам последните 90 километра до Варна. Там оставих колата за няколко часа близо до зарядната станция, защото беше заета, но не ми беше спешно. Около обяд я заредих, времето за зареждане този път беше 20 минути.
Промяна в плана
Замислих се, че предпочитам да измина повече разстояние със заредена батерия преди да спра за зареждане. Затова промених малко маршрута за връщане. По този начин при пристигане в София ще има някакъв солиден остатъчен заряд в батерията и няма да се прибера на малък процент.
Обратно към София
И така, вместо на същите зарядни станции, на връщане минах около 160 километра преди първото спиране за зареждане.
Второто спиране беше на около 220 километра, което е почти на лимита на възможностите на този електромобил. Всъщност, това си беше истинско приключение… Последната спирка за зареждане по пътя беше на бензиностанция Шел до Правец, където стигнах около 00:40 сутринта. С последните 12% останали в батерията. И… О, Изненада! На входа на бензиностанцията има конуси, не може да се влезе вътре… Е, нали съм си недоказан калпазанин, заобиколих ги (леле, колко съм лош!) и си заредих най-нахално. Нямам работа в бензиностанцията, пък ток очевидно имаше на зарядната станция.
Малко статистики
И така, стигаме до интересната част. Какво струваше всичкото това за мен? И какво струваше всичкото това на природата и екологията?
Общото количество енергия, което употребих за отиване до Варна и връщане обратно беше 101.98 KWh. При цена от 0.26 лв (грубо) за домашния ток, това прави смешните 26.5 лева за отиване и връщане. Но освен първото и последно зареждане, всички други бяха на скъпите публични зарядни станции, което в моя случай доведе до крайна цена от 81.58 лв. за цялото пътуване (средно по 80 стотинки на KWh).
Как се сравнява това с обикновен автомобил на бензин или дизел?
Нормално при такъв път, дизела ми минава около 1000 км при пълен резервоар (70 литра, среден разход от 7л/100км). Това при нормално зареждане на MaxxMotion от OMV прави около 210 лева.
Ако трябва да сравним колко точно по-икономичен е електромобилът, наистина, от автомобил с ДВГ, нека сметнем нещата по следния начин: Енергийната плътност на горивата изглежда горе долу така:
1л бензин = 8.76 KWh
1л дизел = 9.70 KWh
Това означава, че доброто старо Волво (другата кола, с която бръмча - но напоследък с нея само на много дълъг път) реално изгаряйки 70 литра гориво, практически е унищожила внушителните 679 KWh енергия за да измине същото разстояние, което електромобила успя да измине с ~ 102 KWh. Това е около 6.6 пъти повече.
‼️ И точно толкова по-икономичен е електромобила от нормалния автомобил.
Мистерията
По мои изчисления пътуването ми в двете посоки заедно с почивките за зареждане отне около 14 часа. Но според таблото на моята електричка времето, което съм изгубил в шофиране е било общо 11:38 часа. В зареждане съм загубил около 2 часа по пътя. Тоест, губят ми се около 20 до 30 минути, които не знам как са изчезнали… Опасявам се, че са ме отвлякли извънземни да правят експерименти с мен, а аз не си спомням нищо! 😆 👽
Обаче!
Ако карате автомобил с ДВГ (независимо дали е бензин или дизел), НЕ МОЖЕТЕ просто да го замените с електромобил и да очаквате, че ще ви върши същата работа. Това си има особености и съвсем не е за всеки, ако нямате готовност да си промените начина на мислене и начина на планиране на пътуванията, НЯМА ДА ВИ ХАРЕСА! Съжалявам, но това наистина не е за всеки. Засега. Да не забравяме, че нещата се развиват и за в бъдеще може би ще видим еволюция в производството на батериите във всяко отношение от житейския им цикъл. И тогава, кой знае - може би… 😃