И така, понастоящем между една от големите ядрени сили в света и съседна нейна държава се вихри война, вече в продължение на повече от 2 години. Как мислите, дали такъв конфликт може да се разреши по мирен и дипломатически път? На теория може, на всички много би ни се искало тази война да приключи и да заживеем постаро му. Ама надали…
Защо съм толкова черноглед ли? Много просто, наблюденията ми върху този свят от много отдавна показват, че мирното решаване на проблеми съвсем не е в човешката ни природа. Човек, особено ако никога не е (пре)живял военни времена, няма никакъв проблем да поиска да види какво би било. Много примамливо звучи да си победител, или поне на страната на победителите - чест и слава, цветя и рози.
Добре де, ама в наши дни все още има живи хора, които помнят Втората Световна Война (ВСВ) - и съвсем не с добро. Нужно ли ни е да повтаряме грешките на миналото ни, за да погъделичкаме егото си днес? Или да погъделичкаме любопитството си? Или по каквато и да било друга причина?
Разбира се, че не е необходимо, даже би било изключително нежелателно, неприятно и вредно за всички ни. Макар, че от определена гледна всъщност това би било дори полезно за живота на земята. Но за това може би някой друг път (може би).
И така, към същината на въпроса: Можем ли понастоящем да се преборим с всички наши психологически и егоцентрични особености и тази война да бъде прекратена по мирен път?
Нека опитаме да пренесем този глобален конфликт на малко по-ниско ниво. От известно време следя една група във Фейсбук за един от кварталите в София, и забелязвам една интересна и не особено приятна тенденция. Често пъти се случва някой човек да повдигне въпрос за някоя нередност, която прави впечатление - било то пропуски от страна на общината, недобре свършена работа, наружшения от страна на други граждани или дори неправилно изградена инфраструктура, създаваша потенциална опасност или неудобство за хората. И какви са най-честите реакции на подобен вид изяви? Обикновено това са директни нападки срещу вестоносеца: “Като не ти харесва, върви си на село”, “Това е защото такива като теб са дошли от село, върви си вкъщи и ще има място за всички”, “В провинцията се продават много хубави и евтини къщи, купи си една и ще живееш на по- спокойно място” и т.н.
Значи, добри хора, как да искаме или да очакваме големи военни сили в света да спрат да се дърлят, при положение че между тях прехвърчат искри откак делят същата планета, докато ние, обикновените хора - сме безкрайно неспособни да се държим човечно с поредния срещнат непознат на улицата? Как точно трябва да стане това, защото на мен не ми се струва възможно? Може би преди 20 години все още имаше нещо, което да ни заземи и да ни въздържа от подобна проява на агресия, но имам усещането, че в наши дни на обикновения човек му се иска да вижда СЕИР на всеки ъгъл. А какъв по-голям сеир от една световна война…?
Но си имаме една много подходяща поговорка за такава ситуация: Внимавай, какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!
Е, аз си пожелавам да живея в мирен свят. Такъв, в който посочването на нередности или нарушения не води до обиди и подигравки а до градивни промени. Свят, в който да уважавам всеки срещнат непознат, докато сам не заслужи друго отношение. Свят, в който аз като поредния срещнат непознат получавам уважение, докато не заслужа друго отношение. Такъв, в който не управлява поредното скандално шоу за да ни е интересен и разнообразен животът, а свят направен от хора за хора, за други човеци.
Нека опитаме да бъдем човеци сред другите човеци, а не богове сред амеби.