💭 Изкуствен интелект като учител? Не, благодаря!

Технологична революция, човешка еволюция

Годината вече е 2024-та. Да се говори за изкуствен интелект и невронни мрежи не просто е модерно, а си е дори необходимо.

Нормално ли е, обаче, да се опитваме да заменим ключови елементи от нашата съвременна цивилизация с изкуствен интелект? Дотолкова ли имаме вече доверие на постиженията ни в тази област, че да сме склонни да се опитваме да заменим хората с машини? И редно ли е това?

Истината е, че това е неизбежно да се случи. Не можем да спрем научно-техническия прогрес, не можем да спрем и еволюцията. А заменянето на хората в определени дейности, доскоро подвластни на човека, с машини - симулиращи невронни мрежи, това вече не е научнофантастична теория а част от нашия живот.

Но всяко нещо си има граници, а ние - хората - сме на път да прекрачим една такава с потенциал за дълготрайни и трудно обратими последици. Коя е тази граница ли? Образованието на децата:

UK’s first ’teacherless’ AI classroom set to open in London

Редно ли е да правим това, наистина? Да се опитваме да заменим стожерите на образователните ни системи - учителите, с изкуствен интелект? Категорично НЕ!

Инструмент в човешките ръце

Много хора биха казали, че това не е редно, защото ще доведе до манипулация и ще ни направи подвластни на машините за в бъдеще. Но това далеч не е основния проблем на подобен вид образование. Защото изкуствения интелект представлява инструмент в ръцете на човека, и като такъв ще изпълнява функциите, заложени от нас (а не обратното). Ако тези функции са градивни, резултатите ще бъдат положителни. Ако функциите обаче са деструктивни - разбира се, че и резултатите ще са негативни.

Как учим ние, хората?

За съжаление има много по-притеснителна черта на случващото се в наши дни. И това се дължи на тежкото неразбиране на образованието и образователната система на хора, които работят в тази област. Това е именно начина, по който ние хората учим нова информация и придобиваме знания и способности.

Ако попитате някого какъв е най-правилния начин човек да се научи, например, да шофира, какъв отговор очаквате да получите? Обикновено отговорите на този въпрос звучат така: трябва да се гледат пътните знаци, маркировката, да се спазват правилата за движение, да се следи движението и подаваната сигнализация от останалите участници в движението, пътната обстановка - пред нас и в огледалата за задно виждане… Да, ама НЕ! ❗

Колкото и правилно и логично да звучи горното описание на процеса на учене, това не е начина по който ние, хората, учим и възприемаме. Истината е, че ние се научаваме чрез подражание. Гледаме, обработваме видяното, повтаряме го и се опитваме да го направим дори по-добре. И точно така се научаваме да шофираме автомобили по пътищата. И всичко останало.

Пришълец в човешки свят

Нека никога не забравяме, че сме се родили хора, ще живеем като хора и като такива ще умрем. Но след като сме се родили и преди да умрем, ние живеем в човешки свят, и основното следствие на това е, че ще трябва да живеем сред други хора. Трябва да се разбираме с хора, да общуваме с хора, да работим с хора и да живеем с хора. Не с изкуствен интелект, а с хора. Всеки ден, през целия ни живот. И как очакваме да ни учи изкуствен интелект?

Как да учим от нещо, лишено от човешки свойства и емоции? Ще подражаваме на какво точно? На недоразвитите ни опити да създадем интелект, на несъзнателната симулация на невронна мрежа? Може би щеше да е лесно и разбираемо, ако ние самите бяхме лишени от съзнание.

Учителят, като човек - колкото и да са ни присъщи на хората емоционални и субективни състояния, успява да ни научи на много важно нещо - да бъдем човеци. Защото човекът може да бъде човек само до друг човек. Когато се научи да се съобразява със субективното в другите, да се съобразява с емоциите, да се съобразява с живия човек, който стои срещу него. А на какво ще ни научи изкуственият интелект като учител?

Нестандартното обучение

От години насам има различни методи за обучение на деца. Например - в домашни условия, без да ходят на училище.

Супер, звучи стряхотно - можем да научим децата на повече без да се съобразяваме с недостатъците в образователната система. И можем да направим това по-бързо и ефективно, отколкото в училището. Но дали всичко е цветя и рози?

Има и примери за това излъчвани по телевизията, в който родители се гордеят с техните деца - “гении” (“моето гардже си е най-хубаво”), които в домашни условия вървят с около две и повече години пред връстниците си в училище. И дори помагат на връстници и приятели с уроци, през интернет, в Скайп. Има репортажи по телевизията за такива случаи, как родители сами учат децата си вкъщи и силно се гордеят от техните постижения. В репортажите показват и родителите и децата.

Отново, дали всичко е цветя и рози? Не, разбира се. Гледали ли сте такива репортажи? Може би не всички случаи са такива, но има някои особено притеснителни. Детето може и действително да е успяло да научи нещо, дори повече от връстниците си, но уменията му за общуване с други хора са развити горе долу на ниво между щиглец и сурикат. Или накратко - социален ИНВАЛИД.

Реализация без емоция?

Ако някой си мисли, че човек за да успее в живота има нужда само от знания и трябва да се развива само там - има нужда от още много, ама много мислене. За да се реализираме трябва да можем да общуваме с други хора, а това не е възможно в условия, когато учим без примери. Ако развиваме знанията си но отделяме нулево внимание на уменията си за общуване, това до какво ще доведе? Нима искаме да се сдобием с познанията на Стивън Хокинг да общуваме помежду си с мучене, ръмжене и крясъци - като примати?

Нека не забравяме това:

Когато се развиваме имаме нужда от хората около нас и трябва да взаимодействаме с други хора. Независимо колко знания може да имаме в главите си, ако нямаме умението да взаимодействаме с други хора - това ще ни превърне в инвалиди. И това е точната дума: ИНВАЛИДИ.

Детето, обучено от изкуствен интелект може и да успее да се превърне в най-умния човек на тази земя, но няма да е наистина човек по смисъл. Дори да знае повече и от Алберт Айнщайн - ако това дете е социален инвалид, то то е изначално инвалид. Как ще покаже знанията си, ако няма социални умения? На кого? На изкуствения интелект, който го е научил? Ами нали точно изкуствения интелект го е научил, той вече знае всичкото това - следователно това дете вече е излишен и ненужен човек на тази земя. Изгубен ресурс - в повече от един смисъл, колкото и неприятно да звучи това определение.

Затова нека започнем да мислим с главите си, преди да започнем с лека ръка и с радост да се отказваме от учителите - хора. Защото това има потенциал да се превърне в повратна точка в развитието на човечеството в съвременната ни история.