Сърдечно съдова система

Cърцето представлява кух мускулест орган, разположен в средностението - медиастиум. То има формата на неправилен конус с основа обърната нагоре и надясно, и връх насочен надолу; с две повърхности - предно-гръдно-ребрена, и задна диафрагмална. Състои се от четири кухини - две предсърдия и две камери. В дясното предсърдие венозната кръв е богата на въглероден диоксид. Горната куха вена събира венозната кръв от глава, шия и горните крайници. Долната куха вена събира венозната кръв от долните крайници и от корема.

Малкия кръг на кръвообръщението започва от дясното предсърдие към дясна камера, отива във белодробния ствол и белодробните артерии (единственото място в организма, където артерии пренасят венозна кръв към двата бели дроба). От двата бели дроба четири белодробни вени изнасят артериална кръв към лявото предсърдие.

(дясна - венозна, лява - артериална)

Голям кръг на кръвообръщението: от лява камера кръвта отива в аортата, прави аортна дъга и преминава в гръдна и коремна аорта. От сърцето до белите дробове до сърцето е малък кръг, а през аортата е голям кръг. Сърцето има три мускулни слоя:

Ендокарт - вътрешен слой от епителна тъкан.
Миокард - сърцева мускулна тъкан и е най-дебелия слой.
Епикард - външен и е изграден от съединителна тъкан, покрита с плосък епител.

Проводна система на сърцето: състои се от два възела (съставени от нервни клетки).

първия е синусов възел, разположен в дясното предсърдие, и с него се съкращава сърцето (пулса, средно 70 удара в минута)
втория е предсърдно-камерен възел - две снопчета, предаващи информация за съкращение на двете камери (снопчета на Хист??)

Сърцето има своя автономия, но се управлява от вегетативната нервна система. (40 удара в минута?) Сърцето се снабдява с кръв от дясна и лява коронарна артерия.

Артериите изнасят кръвта от сърцето и тя е богата на кислород. Вените внасят кръвта в сърцето и тя е богата на въглероден диоксид. Изключение правят двете белодробни артерии, които внасят венозна кръв в белите дробове и четирите вени, които изнасят артериална кръв от дробовете.

Дихателна система

Съставена е от:

външен нос
носна кухина
гълтач
гръклян
трахея (разделя се на два главни бронха, които влизат в белите дробове).
бели дробове

Дихателната система се състои от две части - проводна и респираторна.

Външен нос: има формата на тристенна пирамида и е разположен в средата на лицето, а стената му съдържа кости и хрущяли. Отвън е покрит с кожа а отвътре с лигавица. Има два елипсовидни отвора (ноздри). Неговата функция е да овлажнява и затопля вдишвания въздух.
Носна кухина: Разделя се на две половини с преграда. Притежава таван, основа и две странични повърхности, на които се разполагат три носни миди (горна, средна и долна). Стените на носната кухина са покрити с лигавица, като тя е респираторна (многореден цилиндричен епител), смесени жлези и множество кръвоносни съдове. Друга част от лигавицата е обонятелна - тя заема горната част на преградата и горната носна мида. Има жълтеникав цвят и е покрита с обонятелен епител.
Гълтач (фаринхс): въздохоносен и храносмилателен орган. Представлява мускулно-фиброзна торбичка с конична форма, чиято основа е насочена към основата на черепа. Разположен е в шията зад устната, носната и гръклянна кухина, с които се съединява чрез отвори. Височината му е от 15 до 20 сантиметра.
Гръклян: дихателен и гласообразуващ орган. Разположен е в предния среднинен участък на шията и е покрит от щитовидната жлеза. Закрепен е подвижно чрез връзки, стави и мембрани и извършва движение при хранене и говор. Устроен е на принципа на дихателните органи, има хрущялен скелет, чиито части са свързани подвижно помежду си и чрез съкращението на мускулите се придвижват една спрямо друга. Хрущялния скелет е изграден от чифтни и не-чифтни хрущяли. В кухината на гръкляна лигавицата образува два вида гънки - лъжливи и истински гласни гънки. Лигавицата на гръкляна е изградена от многослоен цилиндричен ресничест епител с добре развит подлигавичен слой.
Трахея: дихателна тръба, разполага се пред хранопровода с дължина 11 - 13 сантиметра. Страната на трахеята се състои от лигавица с привидно многослоен цилиндрично ресничест епител с четири подслоя, фиброзно-хрущялна обвивка, съставена от 15-20 хрущялни полупръстени и съединително-тъканна обвивка.
Бели дробове: Белия дроб е чифтен орган, в него се извършва газовата обмяна и венозната кръв се превръща в артериална. Двата бели дроба се разполагат в кухината на гръдния кош. Десният е по-голям от левия (защото отляво има сърце) - с формата на издут полуконус, с основа обърната към диафрагмата. Горния край се нарича връх. Белия дроб е изграден от различни дялове, сегменти, делчета и ацини. В основата на това делене седят разклоненията на главния бронх. Той навлиза чрез хилиума и се дели на три делови бронха за десния и два за левия дроб. Дяловите бронхи се делят на по-малки разклонения, сегментни бронхи, а последните на по-малки и по-малки, като крайните разклонения на бронхиалното дърво са делчевите бронхи. Главните бронхи навлизат в дробовете и се разделят на все по-малки бронхи и така образуват бронхиалното дърво, докато достигнат на нивото на алвеоли. Газовата обмяна става в стената на алвеолите и капилярите, и навлиза в еритроцитите. Газовия обмен се осъществява чрез дифузия. Отвън белите дробове са покрити с тънка ципа, наречена плевра. Тя бива белодробна и пристенна. Между двете плеври има малко пространство, изпълнено с течност, която улеснява движението при дишане. Белите дробове имат три повърхности: диафрагменна, външна ребрена и средна медиостенална. Дробовете получават аортна кръв за своето функциониране по разклонение на аортата. Чрез диафрагмата се извършват дихателните движения.

Храносмилателна система

Съставена е от:

устна кухина
език
гълтач
хранопровод
слюнчени жлези
стомах
тънко и дебело черво
черен дроб
панкреас

Вътрешните органи се делят на тръбести и плътни. Храносмилателната система е дълга мускулна тръба - храносмилателен канал и свързаните с него жлези. Храносмилателния канал се дели на различни сегменти - органи, които са специализирани в разграждане на храната и нейното всмукване. В тръбестите органи лигавицата се състои най-малко от два слоя съединителна тъкан, която свързва лигавицата с мускулния слой (мускулен слой от гладка мускулатура). В плътните органи епителната тъкан образува делчета.

Устна кухина: Обгражда се отпред от устните, отстрани от бузите, отгоре от твърдо и от меко небце. Изпълнена е от език. Тя е началната част на храносмилателната система, в нея влиза храната и се смила механично. Специализираните органи са езика и зъбите. Езикът е мускулест орган и в горната си част има папили, необходими за стриването на храната (и за вкусовите рецептори). Изграден е от напречно-набраздена мускулатура, а от долната му страна е подезичната жлеза. Лигавицата на устната кухина е осеяна с малки и големи слюнчени жлези. Големите са подчелюстни, подезична и околоушна. Те отделят слюнка, която овлажнява храната и разтваря хранителните вещества. Съдържа ензима амилаза, който започва химичното смилане на въглехидратите до глюкоза.
Език: участва в говорния процес
Гълтач: свързва устната кухина с хранопровода, стените му са изградени от напречно-набраздена мускулна тъкан, която при съкращението си изтласква храната към хранопровода.
Хранопровод: отвежда храната от гълтача в стомаха и представлява тръба с дължина около 25 сантиметра. Разположен е зад трахеята, преминава през гръдния кош и диафрагмата. Отваря се в стомаха. Изграден е от гладка мускулатура. Съкращава се отгоре надолу и това последователно движение се нарича перисталтика. Това спомага за придвижването на храната.
Стомах: кух мускулест орган, торбесто разширение на храносмилателния канал. Разположен е в коремната кухина. В стомаха и червата хранителните вещества се подлагат на химическа обработка, където се извършва пълното им разлагане. Входът му е свързан с хранопровода, а краят му с началото на тънкото черво. Частите, от които е изграден са: кардия, дъно, тяло и изходяща част. Изграден е от три слоя - лигавица, гладка мускулатура и серозна обвивка. Лигавицата е нагъната и осеяна с малки жлези, които образуват стомашен сок. Съкращенията на гладката мускулатура спомагат размиването на стомашния сок с храната.
Тънко черво: Дължината му е между 5 и 7 метра. Заема по-голямата част от коремната кухина. Началото му е дванадесетопръстника, в който се излива секретът от задстомашната жлеза и жлъчния сок от черния дроб. Стената има лигавица, мускулна и серозна обвивка. Тук се извършва пълното разграждане на сложните съединения до прости - белтъците на аминокиселини, въглехидратите на монозахариди, мазнините на висши мастни киселини. Лигавицата е силно нагъната и осеяна с малки жлезички, секретиращи чревен храносмилателен сок, съдържащ малко количество ензими, които довършват храносмилането. Така основните хранителни вещества се превръщат в малки молекули. Получените при храносмилането прости съединения преминават през лигавицата на тънкото черво и преминават в кръвта и лимфата. Този процес се нарича всмукване. Чрез чревната перисталтика неусвоената храна се изтласква по посока към дебелото черво.
Дебело черво: Дълго е около метър и половина, от него се всмукват само вода и соли. Също се наблюдават перисталтични движения, завършва с право черво и анус. Започва с апендикс.
Черен дроб: Тежи около килограм - килограм и половина. Черния дроб е най-голямата жлеза; представлява жлеза със смесена секреция. Намира се до стомаха в дясната страна. В клетките на черния дроб се образува жлъчен сок, който се събира в жлъчния мехур. От там се излива в дванадесетопръстника при постъпване на храна. Жлъчния сок съдържа жлъчни киселини и жлъчни пигменти (не съдържа ензими). Чрез жлъчния сок се емулгират мазнините. Жлъчните пигменти се получават от разграждането на хемоглобина и не са нужни на организма, изхвърлят се чрез храносмилателната система. Черния дроб притежава две повърхности: гладка изпъкнала, обърната към диафрагмата и вътрешна повърхност. Свързват се в долен ръб. Средата на долната повърхност е входната врата на черния дроб. Чернодробната артерия внася артериална кръв. В него се влиза и вена порте (събира кръвта, богата на въглероден диоксид от чифтните вътрешни органи ? ). Черния дроб е изграден от чернодробни делчета, има формата на шестоъгълна пирамида, през него преминава централната вена, около която са разположени чернодробни клетки. Между тях преминават кръвоносни съдове. Между тях се намира и жлъчния канал.
Задстомашна жлеза (панкреас): Жлеза с вътрешна и външна секреция, разположена напречно на задната коремна стена зад стомаха. Притежава глава, тяло и опашка. Главата е обхваната от дванадесетопръстника. Има формата на тристенна призма, а опашката достига до слезката (далака). По цялата и дължина има канал, който се излива в дванадесетопръстника. Кората е с външна секреция и секретира панкреатичен сок. Вътрешната и част (на жлезата) са клетките наречени лангерханови острови. Има четири вида клетки: А, Б, Д и ПП, които разграждат сложните хранителни съединения до прости (произвежда и инсулин и глюко….).

Отделителна система

Бъбреци Основната им функция е да отделя ненужните вещества от обмяната на веществата. Бъбреците са жлези с вътрешна секреция, имат формата на бобено зърно, разполагат се в задната част на коремната стена. Имат горен и долен полюс и две повърхности, които се свързват с два ръба - вътрешен и външен. След като организма си набавни необходимите хранителни вещества от храната, в кръвта и дебелото черво остават отпадъчни продукти. Отпадъчния продукт урея се извежда от кръвта благодарение на бъбреците, посредством малки филтриращи единици наречени нефрони. Нефронът се състои от бъбречно (малпидиево) телце, извито каналче от първи ред, примка на Хенгле, извито каналче от втори ред, събирателно и право каналче. Нефронът е основната структурна и функционална единица на бъбрека. От бъбреците урината преминава надолу по два тънки пикочопровода до пикочния мехур. Това става чрез непрекъснато съкращаване и отпускане на мускулите в пикочопровода. Стената на пикочния мехур се състои от три слоя:

вътрешен слой - лигавица, покрита с преходен епител на Хенгле и дебела строма
среден - мускулен слой
външен слой - серозна обвивка и съединителна тъкан Пикочния мехур задържа урината чрез два кръгли свинктерни мускула. Пикочопровода е между 25 и 30 сантиметра. Пикочния канал е между 18 и 20 сантиметра при мъжете, и преминава през простатата, тазовата диафрагма и пениса, където се отваря на неговия връх. При жените е между 4 и 5 сантиметра, върви успоредно на влагалището и се отваря в неговото предверие. Стената на пикочопровода се състои от лигавица, покрита с преходен епител на Хенгле и дебела собствена пластинка, гладка мускулатура - вътрешен и външен слой с надлъжно разпределение на гладко-мускулни клетки; Слой с кръгов въртеж - адвентиция?. Бъбречната субстанция се разделя на два слоя - кора и сърцевина (сърцевината се състои от 8 до 20 пирамидки). Основата на пирамидата е обърната към кората, а върха е насочен централно и е обхванат отмалка чашка. Две-три малки чашки се обединяват и образуват голяма чашка, а две-три големи чашки образуват легенче.

Мъжка полова система

Централен орган на мъжката полова система са тестисите (семенници). Те са жлези с овална форма. Преди раждането на детето те се спускат в кожна торбичка, наречена кротум. Имат делчета и каналчета, изпълнени с клетки, които непрекъснато се делят. Една част от тях се превръщат в сперматозоиди. Надсеменникът представлява дълго нагънат канал - над 6 метра, чиито край преминава в семепроводния канал. В надсеменникът сперматозоидите узряват и стават годни за оплождане. Семепроводния канал продължава в коремната кухина и се спуска зад пикочния мехур, и се слива в отвеждащия канал на семенното мехурче. След това продължава през простатната жлеза и се влива в пикочния канал. Семенните мехури образуват секрет, който увеличава жизнеността на сперматозоидите, а булборетралните жлези образуват секрет, който участва в образуването на семенната течност. Сперматозоидът се състои от главичка, междинна шийка и опашка. В главичката се намира клетъчното ядро, което носи наследствената информация. Процеса на образуване на сперматозоидите се нарича спермогенеза, и за него се изисква по-ниска температура от телесната. Образуването на сперматозоидите в семенните каналчета се намира под контрола на два полови хормона, отделяни от хипофизата. Единия е фоликустимулиращ, който стимулира подпорните клетки. Другия хормон лутенизиращ, който влияе на спермогенезата.

Женска полова система

Яйчниците са женски полови жлези с големината на бадем, разположени от двете страни на матката в долната част на коремната кухина. В тях се развиват и узряват яйцеклетките, и се образуват и отделят в кръвта женски полови хормони (естрогени). На 28 дни отделят обикновено една яйцеклетка, като в яйчника тя е заобиколена от множество придружаващи клетки, образуващи фоликул. Когато узрее фоликула се пука и узрялата яйцеклетка попада в маточната тръба (овулация). Там се извършва оплождането. На мястото на пукнатия фоликул се образува жълто тяло. То отделя прогестерон, който подготвя лигавицата на матката за приемане на оплодена яйцеклетка. Ако няма оплодена яйцеклетка жълтото тяло постепенно изчезва. Яйчниковия цикъл (менструалния цикъл) - от първи до 14 ден е узряване на фоликула. Четиринадесетия ден достига повърхността на яйчника и се пука повърхността на яйчника и се пука фоликула (овулация). Ако яйцеклетката не бъде оплодена (обикновено умира след 24 часа) - тя се разпада и абсорбира от лигавицата на матката. Маточните тръби са дълги между 10 и 20 сантиметра и свързват яйчника с матката. Отвътре са покрити с ресничест епител, който спомага движението на яйцеклетката (там се извършва оплождането). Матката е кух мускулест орган с формата на круша, състоящ се от тяло и шийка. В нейната стена се вгнездява оплодената яйцеклетка и многократно увеличава обема си по време на бременност. Има силно развита гладка мускулатура, която спомага при раждането.

Фази на маточния цикъл:
- менструация - тялото изхвърля лигавицата на ендометриума
- полиферативна - в нея се възстановява лигавицата
  - започва от края на менструацията и приключва с овулацията
  - тя е под контрола на естрогените
- секреторна - матката се подготвя за евентуална имплантация на ембриона
  - настъпва от овулацията до 2 - 3 дни преди настъпването на менструацията

Влагалището е мускулеста тръба, свързваща матката с външните полови органи. Сперматозоидите преминават през матката и достигат до тръбите.

Нервна система

Изградена е от нервна тъкан, която е изградена от два вида нервни клетки: неврони и глиални клетки.

Неврон
- основната клетка на нервната тъкан, състои се от тяло и два вида израстъци дендрити (къси) и аксони (дълги)
- дендритите приемат информацията, предават я към тялото, а аксоните я изнасят
- от физиологична гледна точка невронът се дели на три вида нервни клетки:
  - сетивни - приемат информацията от рецепторите
  - двигателни - предават информацията към мускулните клетки, жлезите и кръвоносните съдове
  - асоциативни (свързващи) - свързва сетивните и двигателните нервни клетки

Нервите са части, изградени от успоредно подредени израстъци на нервната клетка, отделени със съединителна тъкан със или без миелинови обвивки. Синапси - синапсите са малкото пространство между аксона на един неврон и дендрита на друг, и по този начин предават информацията между клетките. Химични синапси - при тях информацията се предава чрез химични вещества, наречени медиатори. Пресинаптичната мембрана е тази, която подава информацията, а постсинаптичната е тази, която приема информацията.

Рецепторите са нервни прибори, които превръщат енергията на дразненето в нервен импулс. Те се делят на екстерорецептори (външни рецептори) за болка, допир, натиск, температура и вътрешни инерорецептори (интеро?) - отнасят се за вътрешни органи, мускули, кръвоносни съдове.

Рефлекс -> рецептор -> нервна клетка -> гръбначен мозък -> двигателна нервна клетка -> мускул

Рефлекса е неволева ответна реакция на дразнене. Първо сетивната нервна клетка приема информацията, и след това двигателната нервна клетка подава информацията на мускула.

Гръбначен мозък Гръбначния мозък е дълга цилиндрична колона около 45 сантиметра, започва от продълговатия мозък и завършва около втори поясен прешлен. Гръбначния мозък получава сетивна информация чрез кожата, ставите, мускулите и вътрешните органи - от външни и вътрешни рецептори. Има три обвивки:
- мека - следва повърхността на мозъка и навлиза в браздите
- паяжиновидна - образува съединително тъканни гредички, по които вървят кръвоносни съдове; заедно с меката обвивка тя огражда така нареченото субрахноидално пространство, което е изпълнено с гръбначно-мозъчна течност
- твърда - обвива мозъка и началото на гръбначно-мозъчните нерви; това е най-външната обвивка

Гръбначния мозък е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество. Сивото мозъчно вещество е изградено от телата на невроните, а бялото - от израстъците (аксоните), миялни клетки и кръвоносни съдове. Аксоните в бялото мозъчно вещество се групират в снопове и представляват проводна система на възникващите нервни импулси. Сноповете са преден, заден и страничен. Те включват пътища - възходящи и низходящи (от/към главния/крайния мозък към/от гръбначния мозък). От гръбначния мозък излизат 31 чифта гръбначно-мозъчни нерви:

8 шийни
12 гръдни
5 поясни
5 кръстови
1 опашен

Гръбначно-мозъчния нерв се образува от два корена. Задния е сетивен и внася информация, а предния е двигателен и изнася информация до скелетната мускулатура.

Първите четири шийни нерви образуват шиен сплит
Вторите четири образуват мишничен сплит
Гръдните се делят на преден и заден клон: задните интервират кожата и мускулите на гърба, а предните се обединяват и оформят сплитове (също така се наричат междуребрени)
Поясните образуват поясен сплит
Кръстовите образуват кръстов сплит
Поясните и кръстовите заедно образуват поясно-кръстов сплит
- служат за долните крайници и коремната стена

Седалищния нерв е най-големия …

Краен мозък

Крайния мозък е висш интеграционен център на нервната дейност. Той се състои от две големи хемисфери, свързани помежду си с мазолесто тяло. Всяка хемисфера се състои от кора, снопове бяло мозъчно вещество, базални ядра и латерално-мозъчно стомахче. Кората е изградена от сиво мозъчно вещество, състоящо се от шест слоя нервни клетки:

молекулярен слой
външен и вътрешен зърнест слой
външен и вътрешен пирамидален слой
полимерфен слой

Има три бразди, които разделят крайния мозък на отделни дялове:

челен
теменен
слепоочен
тилен

Крайния мозък заема 80% от масата на главния мозък. Мозъчната кора е висшия център за анализ на информация. Цялата сетивна информация достига до сетивната кора и се предава на предцентралната гънка. От там започва пирамидалния път, минава през всички останали мозъци - минава през гръбначния мозък и регулира волевите движения. Пирамидалния път е кръстосан в продълговатия мозък. Експирамидалните пътища от всички останали части на мозъка … ??? Всяка хемисфера има кора от телата на нервни клетки (сиво мозъчно вещество), разположени в шест слоя:

бяло мозъчно вещество с четири ядра
латерално мозъчно стомахче, по което се движи мозъчната течност

Черепно-мозъчни нерви:

обоятелен
зрителен 3., 4., 6. оче-двигателни (движение на очните мускули)
троичен (има три клона)

орбитален - осъществява сетивността на лицето
горно-челюстен
долно-челюстен

лицев нерв

осъществява движенията на мимическите мускули

слухово-равновесен
езиково-гълтачен
блуждаещ (най-дългия от черепно-мозъчните нерви)
добавъчен

интервира мускулите на шията

подезичен

мускулите на езика и подезичните мускули

Междинния мозък

Междинния мозък се разполага в мозъчната субстанция на крайния мозък. Състои се от таламус, епиталамус, метаталамус, субталамус, хипоталамус и III-то мозъчно стомахче. Към епиталмуса е прикрепена хипофизната жлеза. Функциите, които изпълнява междинния мозък са терморегулация, поддържане на апетита, регулиране на цикъла сън-бодърстване, модулира автоимунната нервна система. Намира се в сърцевината на главния мозък, разположен е след средния мозък и е изцяло покрит от двете полукълба на крайния мозък. Хипоталмуса е център на всички вегетативни функции, на основната обяна на телесната температура, апетит и жажда. Получава импулси от кората, от талмуса и мозъчния ствол. Осъществавя връзка между вегетативната нервна система и ендокринната. Съдържа около 40 ядра, разделени в три групи.

Среден мозък

Средния мозък се намира между междинния мозък и моста. Разполага се в горната част на ствола и се състои от три части:

мозъчни крачета
- съдържат ефертни пътища.
покрив
- намира се между крачетата и четирихълмието
- в него се намира червеното ядро на средния мозък
четирихълмие
- състои се от две двойки възвишения; във вътрешността си се състоят от сиво мозъчно вещество, а на повърхността - от бяло

Средния мозък е място за осъществяване на зрителните и слуховите рефлекси и за рефлекса за оглеждане около себе си. Съдържа черна субстанция, която регулира фините движения при дъвкане и гълтане. Също така има червено ядро, което моделира волевите движения. При увреждане на средния мозък се извършват непроизволни движения и неправилно разпределение на мускулния тонус, на сгъване и разгъване на мускулите.

Мост

Мостът е част от мозъчния ствол под средния мозък, над продълговатия и пред малкия мозък. Провежда сигнали от крайния мозък към малкия и продълговатия, както и сензорни сигнали, към таламуса. Долната повърхност на моста е напречно разположена плоча от бяло мозъчно вещество, в което се разполагат собствените ядра на моста. Тези ядра представляват междинна станция на пътища от кората на крайния мозък към малкия. През тази част на мозъка преминават влакната на пирамидалния път. Горната повърхност участва в образуването на горната част на ромбовидната ямка, в която се разполагат ядра на някои черепно-мозъчни нерви. До тези ядра достигат влакна от гръбначния и от крайния мозък.

Продълговат мозък

Продълговатия мозък е горното продължение на гръбначния мозък, разположен в черепната кухина. Има формата на пресечен конус с по-широка горна част, която достига до мозъка. Функциите му са:

рефлексна
- участва в рефлексите за поддържане на позата на тялото
- също така се намират центрове на дишане, кихане, кашлица, повръщане както и на сърдечно-съдовата система
проводна
- преминават всички възходящи проводни пътища, идващи от гръбначния стълб, и всички низходящи от крайния мозък
поддържане на мускулния тонус

Малък мозък

Малкия мозък се намира извън крайния зад моста и продълговатия мозък. Изграден е от две полукълба, наподобяващи тези на крайния мозък, свързани помежду си с един червей. Има три слоя на кората, бяло мозъчно вещество и четири вида ядра (сиво мозъчно вещество). Има крачета, които го свързват с моста, средния мозък и продълговатия. Функцията му е свързана с регулацията и координацията на движенията, регулира съкращенията на скелетната мускулатура, както и мускулния тонус.

регулира мускулния тонус и регулация на неволевите движения
поддържа позата
осъществява локомацията
регулира фините движения
равновесна функция

Вегетативна нервна система

Вегетативната нервна система контролира вътрешните органи …

Записки по Анатомия