Когато еднозъб пътен знак е тъжен, защото те е видял:

Къде се хоства този сайт?

Наскоро се заиграх с нещо, което дълго време отбягвах по една или друга причина. И честно казано съм приятно изненадан. Защо? С какво?

Искам да бъдеш част от живота ми, под някаква форма. Каквато и да е форма, но да присъстваш. Не, всъщност не искам само това. Всъщност, не искам да си част от живота ми. Искам да си част от мен. Да изчезнеш и да се върнеш, в главата ми, в ума ми. В съзнанието и възприятията ми, в сърцето ми. Да си част от това, което съм, завинаги, във вечността. Прекрасна, и брилянтна.
Вече си някаква част от мен, в мислите ми. Но това не ми е достатъчно. Ще те чакам, ще те търся, ще те намеря. Ако не в този живот, то в следващия. Никога не се съмнявай в това.

Космическия часовник понякога с непоколебима устременост и математическа точност ни показва, колко време сме загубили на тази земя. Но времето всъщност не е изгубено. Часовникът отмерва успех. Нашия успех в това, да оцелеем в този хаотичен свят. Да дадем нещо от себе си, за да придадем на този безпорядък още малко ред. А часовникът е празник, признание за този успех. И колкото повече, толкова повече.

Много хора смятат, че вътре в човешкото тяло има душа. Всъщност не душата е вътре в тялото, а тялото е вътре в душата. Защото не може онази душа, която определя какви и кои сме, която определя как ще изглеждаме външно - да бъде вътре в нас. Тя трябва да ни обгръща изцяло. По същият начин, по който гравитацията на Слънцето обгръща не само нашата звезда, но и цялата ни слънчева система - човешката душа се простира на огромни разстояния около нас, а тялото е концентрирано в нейния фокус, в центъра на нейното влияние. И така, както планетите са повлияни от слънчевата гравитация, озарява ги слънчевата светлина - така и хората около нас се влияят от нашата същност и от нашата душевност, дори да не са в пряк контакт с нас.

Между двама души има точно 10 стъпки. Ако направиш своите 5 и там не срещнеш никой…
Извади си мобилния телефон най-накрая и звънни на другия да видиш къде е, и спри да философстваш!

Блян ли е онуй, което сякаш ми убягва,
Цел ли е, мечта, или пък е съдба?
Сърцето радостно в галоп побягва,
Щом сети се за твойта вечна красота.

3 Март 2024

На фона на обичайната музика, която слушам обикновено, за изненада на всички (но само отворена уста, иначе не се брои) - една детска песничка:

Честита Баба Марта!

На всички приятели, близки и далечни, бели и червени - носете си мартениците!