И Бог казал: “Нека бъде светлина!”
А Чък Норис му отвърнал: “Кажи Моля!”
И така, светлината движи всичко. Тя е началото, тя е в края на тунела. А в останалото време без нея не можем. Светлината в душата, светлината около нас. Тя е пътят, и истината, и животът. Но преди всичко, тя движи целият свят, тя подхранва надеждата, а надежда е нужна на всички ни. Тя ни показва пътят, а аз сега се оглеждам за онази светлина, която да ми покаже моят път. По един или друг начин аз ще стигна там, за където съм тръгнал. Но пътят е по-приятен, когато е осветен.
Напоследък често ми се случва да се спускам от Младост до центъра на София, пеша. Вървя, понякога слушам музика от телефона си, понякога слушам музиката в главата ми.
След около час и половина бързо ходене загрявам солидно, и вървя по тениска на сегашните 10 - 14 градуса.
Но пък в центъра се разминавам с всякакви хора, опаковани в якета, кожуси, шалове, шапки, ушанки, ботуши, скафандри… И понякога си мисля, защо в края на зимата при 15 градуса се обличаме
доста топло и дебело, а в края на лятото при 15 градуса ходим сякаш току що сме били на плаж? Заради нагласата ли е или друго? Както и да е, отклоних се много от темата.
Нека бъде светлина, а след нея нека дойде пролетта! Чакам, търся, виждам, и мълча. Но ще чакам, докато не достигна целта.