🔭 M31 /Андромеда/ - Отново

И така, от известно време насам повтарям снимки за да видя разликата между два метода за астрофотография - с умен телескоп Seestar S50 и безогледален фотоапарат Canon EOS R50.

Отново снимка, отново Андромеда (M31). Снимката е направена през нощта между 18 и 19 август, като общата интеграция е 30'30 (30 минути и 30 секунди). Този път с Canon EOS R50, монтиран върху Star Adventurer Wi-Fi GTi тракер.

Продължителността трябваше да е доста повече (над 2 часа), но поради няколко грешки от моя страна по-голямата част от всички кадри бяха изгубени.

Първата ми грешка беше, че снимах около час и половина на твърде ниска настройка на ISO - заради снимки на луната, бях намалил стойността до неподходяща за deep space снимки. Докато се усетя вече бях направил повече от един час снимки с грешна настройка. Добре, усетих се, каква глупост съм сътворил. Хайде отначало - ISO -> 800.

Започнах да снимам отново, но реших да направя калибриращите кадри по време на снимките, а не в края, както съм го правил досега. Причината - забравих да си взема втората батерия и ме беше страх, че ако се изтощи батерията по-бързо отколкото очаквам, може да не успея да направя калибриращите кадри и ефективно да унищожа всичките си усилия през тази нощ. И така, направих светлите кадри, сложих капачката и направих и тъмните кадри, свалих я и продължих да снимам без да осъзнавам, че съм разместил фокуса на обектива след тъмните кадри (а не направих тестов за да проверя това). За щастие разместване в монтировката доведе до очевидно отклонение, заради което проверих какво точно снимам и направих корекция на фокуса.

И така, крайния резултат е 30'30 в общо 61 кадъра по 30" всеки. В комплекта има още 30 flats и 30 darks. И master bias от преди, него не съм го правил в тази сесия.

И ето крайния резултат от дългите усилия през тази нощ с часове изгубени заради грешки време, силно впечатляваща снимка на Андромеда - най-добрата, която съм правил досега!

И всичко това при почти пълна луна! От изключителна важност е небето да е чисто и светлинното замърсяване да е в минимални количества, при тези условия дори пълната луна не пречи чак толкова. В градски условия (от София) дори без луна снимките не са ставали така добре.

Разбира се и тази снимка мина през стандартния процес на обработка - стакване, изчистване на атмосферния шум, леки корекции на кривите (цветове и сатурация) за да се акцентират някои детайли. Държа да отбележа, че този процес не променя по никакъв начин съдържанието на снимките - нито се добавят неща, които ги няма (детайли или цветове), нито се трият съществуващи такива - каквото вижда фотоапарата на небето, това се вижда и на крайния резултат.