Helix Nebula - NGC7293, мъглявина с размер 2.87 светлинни години. Намира се на разстояние около 695 светлинни години от земята, представлява емисионна планетарна мъглявина, получена вследствие на изхвърляне на материя от умираща звезда (червен гигант). Предполага се, че нашето слънце в края на живота си ще направи същото - ще се превърне в червен гигант и ще създаде зрелищен спектакъл в дълбокия космос.
Оригиналните кадри преди обработка са направени с телескоп Seestar S50 в alt-az монтировка при изключително лоши условия - от прозорец на първи етаж зад решетка с високи дървета в непосредствена близост. Поради факта, че NGC7293 от тази географска локация (в София) по това време на годината се изкачва до около 26 градуса над хоризонта, има доста кратък времеви прозорец в който мога да я снимам - между 00:30 и 02:00 часа. Това в комбинация с особеностите на altitude-azimuth монтировка (стандартно използваната от този телескоп) води до кадри с продължителност около 1 час за цялата нощ.
Снимката е обработена в PixInsight и крайния вариант съдържа общо 665 кадъра по 10" всеки - общо 1ч 50м интеграция, получена от 2 часа и 21 минути снимки, направени в лоши условия (както казах - от прозорец зад решетка в София) в 3 последователни нощи - между 6 и 8 август: по 1 час на 6-7 август, и 21 минути на 8 август (преди този спектакъл да бъде прекъснат от появата на облаци).
Този път опитах да направя обработка на същите кадри и с друг софтуер - SIRIL, но при този софтуер вариантите за елиминиране на атмосферния шум са значително по-ограничени, и резултатът е с чувствително по-лошо качество.
Предвид това, че суровите кадри са направени при изключително лоши условия и съответно в тях има много шум (не само атмосферен но и заради допълнителните препятствия пред телескопа), имам очакването, че и SIRIL ще се справи добре с обработването на снимки, направени при по-подходящи условия - като например по-ниско ниво на светлинно замърсяване (по bortle скалата) и липса на допълнителни препятствия пред телескопа по време на снимането.
