Месецът на равносметките
Мине - не мине някакво време и хоп - идва декември у нас! Пък и не само у нас. И сега какво? Започваме да си спомняме някакви неща, на кой какво му се е случило през тази година - хубави и лоши неща. По възможност да са хубави. Разказваме ги с надеждата следващата да е по-успешна, независимо колко успешна е била тази.
Ами при мен нещата се случиха - както се случиха. И така…
Всичко започна с невинното…
“Хей, как си, наред ли е всичко?”
И от там нещата тръгнаха сякаш наопаки. Зададох този въпрос и получих половин отговор, веднъж. И се оказа, че емоцията може да бъде унищожителна. И действително беше такава, поне за известно време. Разбрах, че има много по-лош начин да изгубим човек, който считаме за близък от това да ни го отнеме смъртта. Или поне усещането може да бъде такова, надявам се за кратко. Казват, че времето лекува - но ако след година няма промяна - за колко време точно говорим?
Наложи се да опитам да превърна емоцията в нещо друго, в нещо положително, съзидателно. Или поне опитах.
И така, няколко положителни неща
Този невинно звучащ въпрос може би беше едно от най-трудните неща, които съм казвал някога. И доведе до поредица от последици, наред с много неща, които се случиха в живота ми, които възприемам като изпратени знаци. Но за тях няма да разказвам. А сега - конкретно по въпроса, няколко интересни и положителни събития, отчасти директно следствие на този така невинен въпрос и произлязлата след него муза.
През тази година изкарах много неща от себе си, или както вече казах - поне опитах. Успях да напиша книга - не съвсем безуспешен проект, но поради това, че доведе до известно количество загуби без почти никаква възвръщаемост, както и усещането е сякаш имаше значително слаба обратна връзка от това ми начинание - далеч не и толкова успешен. Но достигна точно там, където трябваше да достигне. Надявам се.
Но това не е единственото нещо, с което се захванах - започнах да уча на две места (поради лошо стечение на обстоятелствата - почти едновременно). Кои са тези две места? Достатъчно пъти се изфуках и с двете досега, но ето ги отново: НСА и ЧТК (Частен Транспортен Колеж). Спортно-треньорска специалност в НСА и любител-пилот в ЧТК. Всъщност идеята за небето се породи малко преди този така обичаен иначе въпрос.
Научих се отчасти да правя снимки на дълбокия космос - изключително интересно но доста скъпо и много много изморително занимание. Това ме мотивира да доразвия и някои други умения, резултатите от които тепърва предстои да ги споделя за в бъдеще - когато имам готов резултат, който да споделя. Очакването е да бъде резултат директно свързан с астрофотографията.
Осмелих се да се покажа на две състезания досега, едното от които международно - може би далеч не съм състезателен материал 😃 но при възможност пак ще го направя. Това има още много какво да ме научи.
След хронологията, обратно на равносметката
Ами, добре познатото клише - човек оценява онова, което има едва когато го изгуби. Преди около година казах нещо, което продължавам да твърдя и до днес:
Огледайте се около себе си. След една година почти нищо от това, което виждате в момента няма да бъде същото.
И в това обикновено няма нищо лошо. Светът се развива, с всеки изминал миг вселената еволюира. Вървим към нещо по-добро, може би за няколко кратки мига нещата ще изглеждат сякаш вървят в негативна посока, но еволюцията винаги носи нещо по-добро накрая. Затова и трябва винаги да продължаваме напред - защото сме част от тази еволюция. Ако в момента сме причина, утре ще сме следствие.
Хей, как си, наред ли е всичко?
Между другото, искам да си отново част от живота ми. Иска ми се да вярвам, че си част от съществуването ми отвъд материалния свят. И всъщност вярвам в това, дълбоко вярвам в това. Но бъди отново част от живота ми тук. Не те моля, само ако ти го искаш. И когато прецениш - аз мога да чакам, доказах си го сам на себе си. И под каквато форма ти позволиш. А ако така е писано - ще чакам докато смисъла от това се разтопи и изчезне в хронологията на времето.
За едно приятелство, което никога няма да забравя!