Съществува ли безкрайност?
Съществуват някакви отдавна витаещи във въздуха вярвания, че Вселената е безкрайна. И започваме да си мислим колко сме малки и неспособни да си представим, как това би могло да бъде възможно. Ами не, не е. Ами тогава…
Нека разсъждаваме логично
Да допуснем, че Вселената наистина е БЕЗКРАЙНА. Какво означава това? Започваме да се движим в абсолютно права посока - с много висока скорост в пространството, по бързо от скоростта на светлината. Нека бъде милиарди пъти по-бързо от скоростта на светлината. Пътуваме месеци, години, векове - и стигаме до нови и нови непознати места, никога не сме били по тези места досега. Пътуваме с БЕЗКРАЙНО висока скорост, БЕЗКРАЙНО дълго и стигаме все повече и повече нови и непознати места, но никога не достигаме края на пространството, никога не се връщаме на място, през което вече сме стигнали, откриваме нови пространства, нови звезди, галактики, планети… И възможностите са същите както пространството - безкрайни. Какво означава това? Много просто - някъде там - в безкрайността, всичко което можем да си представим с нашето въображение (и далеч отвъд него) - всичко би било възможно. Абсолютно всичко. Магия като в приказките, вълшебства, вълшебни пръчици, еднорози, даже някъде там ще има Гандалф - истински, не измислен. Даже не само един, а безкрайно много. Някои от тях биха били обикновени хора без магически способности, други биха били безгранично силни… Някои от тях биха имали толкова невероятно големи магически сили, че да унищожат част от тази безкрайност. Други - още по силни - толкова, че да могат да унищожат цялата безкрайност. И в безкрайно голяма вселена - ще има безкрайно много “магьосници”, които вече безкрайно много пъти да са сторили това.
Изводите?
И ето нерешимия парадокс, който пречи на съществуването на безкрайност: В безкрайността съществуват безкрайни възможности, а това включва в себе си и възможността никога да не е било възможно съществуването на безкрайност.