💭 Животът и приятелите

Понякога си мисля, че има много логична причина животът ни да е ограничен във времето: емоционалната обремененост заради спомените. Или да го кажа по друг начин - случват ни се някакви неща в живота - хубави и лоши, свързани с любов и омраза. И с течение на времето тези неща стават все повече и повече. Някои от тях не помним, тъй като са кратки и незначителни. Други помним завинаги, и именно те са причината да е нужно животът да спре в даден момент - защото спомените и най-вече емоциите, които те носят - иначе биха попречили на един по-продължителен живот. Аз вярвам в това, че съществува “прераждане” - не в смисъла и по начина, по който повечето хора си го представят. Но причината да не “помним” нищо от преди и “след” събитието - прераждане е именно това: подобни спомени биха пренесли емоционална обремененост от предишен живот. Защо спомените за предишният живот биха ни дали летящ старт в началото на един нов живот, но ще ни попречат да се развием, да търсим, да се борим, да откриваме. Представете си само, ако например - Алберт Айнщайн си спомняше, че в предишен живот е бил (да кажем) шаман в индианско племе - вероятно щеше да отвори студио за медитация, а не да бъде запомнен с научните си постижения - нали?

Телата, в които живеем са изключително мързеливи - не обичат да правят излишни неща. И това не е случайно - фундаментални закони във Вселената диктуват този ефект. Химинчите реакции се случват по такъв начин, че да има минимална загуба на енергия (или нулева, или дори да бъде придобита енергия при реакцията). При изгарянето на водород с наличие на кислород, имаме реакция като тази: 2H₂ + O₂ -> 2H₂O + Q Или казано на разбираем език, при горенето на водород - получаваме вода и се отделя енергия във вид на топлина. Ако в процеса са налични и други елементи, които биха изисквали поглъщането на енергия - те са с по-нисък приоритет и не биха се случили. Например: при наличието също и на въглерод (въглероден диоксид) - ще протече само горенето на водород (екзотермична реакция) с отделяне на енергия, няма да протече каталитична реакция, при която се образува метан.

Или казано иначе, нещата в животът се случват по начин, който изисква минимално или нулево количество енергия. А ако може да се отделя енергия в този процес - най-добре :)

Обратно на темата със спомените: Ако човек се ражда със спомени от предишни животи, ще полага ли усилия да учи отново? Да се развива, да постига нови и нови неща? Не, разбира се! Защото това е реакция, която изисква поглъщане на енергия. По-скоро ще разчита на познанията си от предишният живот, и така ефективно ще постига по-малко с всеки следващ такъв. Ако е обичал безрезервно в предишния си живот и в новия помни това, ще намери ли отново любовта на живота си? Ще намери ли нов партньор? Или още по-интересен въпрос, ще намери ли партньора си от предишния живот? Може би, но той/тя ще бъде съвършено друг човек. А може и да не се намерят повече. Но ще се търсят, и целият им живот ще мине в напразно търсене. Кому е нужно това?

Връзките между душите на хората са сложни и трудни за обяснение. Понякога в живота на човек влизат хора за кратко. Понякога за дълго. Понякога завинаги. В почти всички случаи спомените остават докрай. Някои от тях помним с добро, други не. Някои от тях решават, че нямат нужда да общуват повече с нас. В други случаи ние решаваме, че няма повече нужда да общуваме с други хора. Случвали са ми се и двете неща, и спомените за това ще бъдат с мен до края на живота ми. А в следващ живот? Няма да го помня, разбира се. Защото ако го помня и отново пътя ми се пресече с този на някой от тези хора - не трябва да подхождам с предубеждения, с предразсъдъци. Не трябва да обичам или мразя на базата на спомени от отминала епоха. Ще трябва да го науча отново, “за първи път”.

С някои от вас не се помним от предишен живот, с някои от вас няма да се помним в следващия. Но нека в този живот, след като пътищата ни вече са се пресекли - да не стигаме до ситуации, в който някой да има основанието да казва “ти си приятел, от който мога да се лиша”.