Някъде там, някъде в пространството, някъде по пътя…

Периодично ми се случва да видя или чуя някоя интересна история с елементи на ревност. Онова, което обикновено прави впечатление е колко ни е трудно на нас, хората, да преценяваме адекватно дадена ситуация, когато сме част от нея.

Ремонт на хибриден инвертор. Винаги е бил използван като обикновен инвертор (без включени фотоволтаици към него). Повредата се случи преди около година, като общо 3 от всички 8 мосфета са изгорели, със силно експлозивен ефект. Изгарянето им е станало последователно в рамките на няколко часа, тъй като в този интервал от време се чуха агресивните звукови ефекти от инцидентите. Въпреки сериозната повреда, инверторът продължи да работи още около 2 денонощия с останалите 5 здрави MOSFET-а, преди да го изключа и да го подменя.

И отново малко музика:

Къде се намира душата?

Ние, хората, егоистично смятаме, че си имаме душа, която се намира някъде вътре в нас. Истината е, че не душата се намира вътре в тялото, а тялото се намира вътре в душата. Как така? Много просто: човешкото тяло като материален обект се пронея изцяло на всеки 7 до 10 години 🕑. Това означава, че след 7 до 10 години всички атоми, които изграждат телата ни днес ще са някъде другаде, а нашите тела ще са изградени от съвършено нова материя, която се намира някъде по земята в момента. Но не и в нас, не и в този момент. Но при това пълно обновяване нашият външен вид почти не се променя. Защото има нещо, което организира всичката тази материя по един интелигентен начин, структурира я и я подрежда за да изглежда винаги еднакво. Или почти еднакво.

Мога да съм на сантиметър от теб. И това няма значение, защото в същото време мога да съм на хиляди светлинни години разстояние. Но мога и да съм на другия край на вселената, мога да съм в друга вселена. И да съм едно цяло с теб, и ти да си едно цяло с мен.
Кое да бъде?