Случайни разсъждения за търпеливи (не)човеци

Последно, съзнанието в мозъка ли е или…?

Значи, този въпрос винаги звучи много вълнуващо, защото от отговора му често пъти произлизат някакои фундаментални изводи, като например - има ли нещо след смъртта. Или ако няма, това значи че можем спокойно да вършим най-невероятните простотии, които сме способни да измислим, с потенциал да доведат до сериозна опасност да се очистим по невероятно абсурдни начини, без това да носи трайни кармични или астрални последици 😃

Но да започнем, ще се опитам логично да обясня моята гледна точка по този въпрос. За целта, първо малко определения:

1. Най-малката възможна частица/вълна, която съществува, обитаваща идеално малка точка (пиксел) в пространството;
2. Най-малкото възможно разстояние - разстоянието между два пиксела в пространството;
3. Най-краткото възможно време, което има смисъл - времето за преместването на най-малката съществуваща частица на съседна позиция (пиксел) в пространството.

И така, в 3D пространството има 3 посоки: нагоре-надолу, наляво-надясно, напред-назад. Най-малката възможна частица, намираща се на определена позиция в пространството има 6 възможни съседни позиции, към които може да се придвижи. Тя се намира на 7-мата позиция, нейната отправна точка.

Какво се случва, когато за най-краткия възможен период от време, тази частица измине най-краткото възможно разстояние в пространството? Това е лесен въпрос с прост отговор: еволюция. Вселената е еволюирала, дори това да е единствената частица, която е извършила някакво движение. Защото нейното моментно състояние се е променило.

Китайците казват, че от всяка ситуация, колкото и трудна да е тя - има поне 33 възможни изхода. Е, аз посочвам първите 7:

1. ще направя стъпка напред
2. стъпка назад
3. ще се поместя наляво
4. надясно
5. ще се повдигна нагоре
6. ще се наведа
7. няма да правя нищо

Добре, но невронните връзки в мозъка работят с електрически (трансфер на йони) или химични (трансфер на молекули) процеси.

Значи, за да мине през главата ми мисълта: “ще стоя на едно място и няма да правя нищо” - всъщност трябва да се случат едни неща: електрически или химични процеси в мозъка, съпроводени с умопомрачително голям брой еволюирания на вселената, за да се стигне до това състояние. Но електрическите и химичните процеси са от по-високо ниво, те за да се случат всъщност е необходимо онези частици, вълни или нишки да си свършат работата за да предизвикат съответното движение на по-високо ниво.

Ако построим тухлена къща на едно място, но решим, че трябва да бъде преместена на 10 метра встрани - как бихме я преместили, без да я разрушим? Много просто, но и много работа - трябва да я разглобим тухла по тухла, да ги пренесем на новото място и да я сглобим отново. Защото ако се опитаме да преместим цялата постройка докато е сглобена - тя ще се разруши непоправимо. Значи, логично е да предположим, че и с атомите и частиците от по-високо ниво принципа е подобен - ако се опитаме да преместим атом, който не иска да си сменя позицията, по-скоро ще го разрушим на съставните му части отколкото да постигнем целта. Или казано иначе, за да се размърда един атом/молекула или да започне процеса на трансфер на йони, действието трябва да започне и да се извърши на възможно най-ниското ниво, което съществува в пространството, и да се случва толкова невероятно голям брой пъти, че не е сигурно дали можем изобщо да броим до толкова. И това, само за да мине една елементарна мисъл през главите ни: “няма да правя нищо”.

Е хубава работа сега, значи аз като реша да не правя нищо - нищо ли не правя наистина? Мирно ли седя или какво?

Сега, тези йони/електрони/молекули/неврони/синапси/главоболия… всичкото това се случва последователно в редица от милиарди-трилиони-квадрилиони-квинтилиони-секстилиони-и-т.н. - последователни еволюирания на състоянието на вселената. Значи, всичката тази последователност от <трудно за изговаряне число> брой малки вселенски еволюции е довело до една празна мисъл - няма да правя нищо; или казано иначе, за да реша, че в този момент аз няма да правя нищо - <още по-трудно за изговаряне число> брой пъти едни фундаментални частици/вълни/нишки са се придвижили в някаква посока спрямо отправната си точка, за да може материята от по-високо ниво да създаде съответните процеси, които се случват в човешкия мозък. И така, за да започне нищоправенето - много-много нещо е било направено!

Добре де, но тези частици са започнали да мърдат към някоя от 6-те си възможни позиции много преди да се случи процеса в мозъка. А мисълта не идваше ли от мозъка някъде, там едни неврони си обменят информация помежду си през някакви синапси и мисълта идва идва в главата? Не излиза ли сега, че всъщност мисълта е започнала много преди това, за да накара онзи фундамент от тъканта на пространството да създаде процесите в мозъка и ние да си помислим нещо (или нищо)…?

Къде е мисълта всъщност?

От тук можем да направим един от следните два извода:

1. външни за мозъка процеси генерират изцяло мислите ни създавайки определена конфигурация / пренасяйки определена информация към невронната мрежа
2. мисълта ни работи извън времето и пространството и на податомно ниво въздейства върху мозъка, като го кара да извършва определени процеси

Добре, в първия вариант излиза, че нищо от онова, което си мислим не е наша мисъл. “Аз мисля, следователно съществувам” - според първия извод ние не съществуваме. Или да префразираме леко Декарт: Аз мисля ли, щом съществувам?

Но на нас ни се струва, че имаме съзнание и его, знаем какво е “Аз”… Ами, нека тогава да предположим вторият вариант. Къде се намира съзнанието, генериращо мисли тогава? Може ли да е в пространството около мозъка? Очевидно не може да е част от мозъка, защото няма кой да предизвика онези процеси, предхождащи движението на частици от високо ниво? Ами, звучи логично да може да бъде в пространството около мозъка, или дори в същото пространство. Но може и да е на хиляди километри, може да е в друга галактика дори. А може и изобщо да не е в нашето пространство - би могло да бъде дори извън механиката на нашата вселена.

Момент, ами в първият извод, онова което предизвиква движението не може ли също да бъде извън механичното ограничение на вселената? Ами, май може… Значи, мисълта генерираща процесите би могла да бъде или някъде в пространството - близо до, или много далеч от нас, или дори извън трите измерения на пространството (което също би могло да се тълкува като - едновременно се намира навсякъде в нашето пространство).

Ако мисълта не е там, където си мислим, тогава…

За какво ни е мозъка, щом мислите и съзнанието може би не са точно там, където сме си мислили досега? Ами да видим, мозъка управлява процесите в тялото, а също така получава обратна връзка от сетивата ни. Значи, можем спокойно да го наречем интерфейс към съзнанието или душата (не не, няма да навлизаме в библейски размисли още… не обещавам нищо). Нужен е на съзнанието за да управлява тялото, което населява. Значи, може би е нещо подобно на антена на радиоприемник - антената плюс трептящ кръг (трептящият кръг е електрическа схема с кондензатор и бобина, към които се включва антената на радиоприемника, и така преобразуват електромагнитните вълни във модулирани електрически сигнали - така работи основната и най-важна част от радиото).

За прочелите внимателно дотук вероятно си задавате един въпрос: добре де, ама нали нещо друго предизвикваше движението на материята, а не взаимодействието с друга материя? Как така сега, съзнанието управлява мозъка, пък останалите неща се управляват от физични процеси? Нали мисълта генерира движението в частиците?

Какво стана с принципите на Нютон?

Нали всяко действие там предизвикваше равно по големина и противоположно по посока противодействие, и едни други такива, закони някакви за запазване на импулса и т.н.? И стигнахме до най-религиозната част от цялото обяснение. Щом някаква мисъл от нашите съзнания създава движението на материята само в главите ни, тогава как точно се случва всичко останало чудо извън нашите мозъци?

Ами… Може би отново е мисъл? Ако съзнанието съществува извън ограниченията на времето и пространството, тогава какво пречи друга много по-силна и концентрирана мисъл да прави всичко останало? Ако се обърнем към вярата и религията, там се говори за всемогъщият Бог, който е създал света. И ни е дал закони, които да спазваме. А физичните закони не са ли също толкова важни? Не е ли възможно именно това да е сътворението на света - мисълта на Бог, която кара материята да съществува, която кара частиците да се движат, която кара планетите да обикалят звездите, която прави възможно всичко, което знаем до този момент за нашата вселена? Кой казва, че сътворението е приключило а не е постоянен процес? Такъв процес, който се грижи за за нас по такъв начин, че законите на Нютон винаги да са валидни, грижи се за това математиката в нашата вселена да работи така, че винаги 2 + 2 да е равно на 4, грижи се за това, че когато погледнете друг човек в очите да можете да разберете той какво мисли (за вас)…

Добре тогава, а не е ли възможно същите тези принципии, валидни за останалата част от света да са съвършено валидни и за процесите, протичащи в мозъка, и всичко казано дотук да е наивна спекулация? Възможно е, разбира се. Но тогава защо ни вълнуват някакви въпроси като ефектът на наблюдателя (observer effect), според който самото действие на наблюдение на даден процес променя резултатът от този процес? Може би няма как да съобразим всички възможни детайли водещи до отговора на въпроса “защо това е така”, но подобно свойство в механиката на вселената би могло да обясни много явления, за които науката официално дори не се опитва да даде отговори: как хора разделени от огромно разстояние разбират какво мисли или чувства другият човек без да се виждат или общуват в този момент; хора, които никога не са се познавали едновременно (или почти едновременно) правят еднакви научни открития; хора, за които необяснимо как физичните закони работят различно, отколкото за другите; хора, които виждайки ви за първи път знаят дали и от какво боледувате; хора, които с мисълта си волно или неволно местят предмети (телекинеза)…

Каква религия, стига глупости!

Ами какво пък, ако не вярваме в съществуването на Бог, и в Творението, …? Добре тогава, нека сменим някои определения с други думи. Нека сменим Бог с нещо като, да кажем - свръхкомпютър, мисълта му - със (софтуерна) симулация, душа - с индивидуална програма… Може ли така? Май може, излязохме изцяло от религиозното определение и написаното досега все още е валидно. За всеки по нещо, надявам се 😃
И така стигнахме до друго интересно определение, за което напоследък се говори много - може би живеем в симулация?

А къде са тия свръхчовеци?

Знаем със сигурност, че мисълта може да ни излекува физически. Може и да ни разболее физически, затова е важно мислите да са чисти, за да бъдем здрави. Но независимо от физическото здравословно състояние, нашата същност, съзнанието или есенцията (душата) е винаги в едно и също състояние - винаги с еднакви стремежи, с еднакви копнежи, с еднакви способности. Понякога забравяме за тези способности или се правим, че ги няма, или с лека ръка отричаме тяхното съществуване. Но човек може да излекува себе си, може да излекува и другите хора около себе си. Как майката лекува болката на детето си, което току що се е ударило - а тя го прави само като го погали и целуне?

Как можем да разберем, наистина, какво мисли някой само като го погледнем в очите? Не винаги, но понякога се случва - защо не винаги а само понякога? И какво има в “онзи” поглед, което обуславя този процес?

Казват, че очите са прозорец към душата. Както знаем, очите всъщност са част от мозъка, а ако същият този мозък действително е антената на душата (или пък съзнанието) към материалният свят? Ами да, звучи логично - очите са прозорецът, към душата, защото като част от мозъка са директният двупосочен интерфейс на душата към материалният свят…

В този свят нашият мозък като интерфейс създава шаблони за заобикалящата ни среда. Когато бебето си отвори очите към света за първи път, то вижда едни картини но не знае какво вижда, защото няма правилно изградените шаблони за това. Както казва Жак Фреско, ние си създаваме шаблони с които разбираме заобикалящият ни свят - например чаша, когато видим обикновена чаша - дори да е с форма, която не сме виждали никога досега, ние вече имаме изграден шаблон и знаем за какво служи тя. Ако нямаме изграден шаблон за нещо, може дълго да го гледаме и понякога дори да не разбираме какво точно виждаме. Както в една история за индианско племе по океанското крайбрежие, което за първи път било посетено от мореплаватели с кораби - в продължение на дълго време индианците не били способни да видят корабите (от няколко метра разстояние), виждали само как се отмества водата но огромния кораб пред саловете им оставал невидим за тях. Защото в техните представи за света липсвал шаблон за подобен плавателен съд.

Хайде стига толкова, какъв е извода?

Ами, след всичкото това - нека има и нещо за завършек. Мисълта май не се намира там, където си мислим, а някъде другаде. И има много по-голямо влияние върху целият свят, отколкото сме вярвали до момента. Бъдете внимателни с мислите си, защото някъде там се записват във вечността, оставяйки отпечатък във времето. И смъртта ни не ни освобождава от бремето на мислите и постъпките ни, от наследството, което оставяме. Но какво точно ни очаква там… ще разберем, скоро 😃

НО - всеки с времето си, никой не трябва да бърза за там, защото последиците биха били ужасяващи.

Бъдете внимателни с мислите си и не спирайте да си създавате нови шаблони за заобикалящият ни свят и не спирайте да се развивате, защото можем много повече. И бъдете любопитни, защото магията е много по-близо до нас, отколкото предполагаме.